Преди години, един футболен бос се закани, че на следващия домакински мач на тима му в „града на черешите” щял да пусне на терена лъвицата Елза. Това трябваше да бъде метафора или синоним на неговата мощ, щом като на националния стадион „В.Левски” на мач ЦСКА – Левски от трибуните в краката на играчи и съдии бе хвърлена змия.

„Я па, че пуснем лъвицата Елза” – изцепи се той, правейки неумел опит да ни заблуди, че е много начетен и ей така, от раз му идват литературни препратки. В случая – от едноименната творба на Джой Адамсън.

Добре че не се извъди запален кинолюбител, че заплахата със „Слонът, моят приятел” или направо със „Сандокан” не ни мърдаше.

Той после потъна в сериозна футболна и обществена тъма. Барабар с цялата сюрия себеподобни пъстри колеги от зората на демокрацията като Ганди, Кеби и Шогуна.

Сега отново се завръща на бял кон. Малко обаче е като „Конникът без глава”. Пори въздуха без да много да мисли, просто няма с какво – нали е без глава. Събрали са се цяла чета, все още само не е ясно кой е Али Баба.

Премахнаха единствената причина, която щеше да възпре неминуемия им футболен възход през следващия сезон. А именно – резервите и юношите на Левски, ЦСКА и Литекс. Те вкупом щяха да смачкат амбициите на любителя на „Лъвицата Елза” и останалите тимове в Западната Б група. 100 процента!

А, не само това, ами цяла година основните им мъжки подразделения, щяха да поддържат бюджетите си благодарение на честните спестявания на Елза и останалите от стадото. Поради корупция. Макар че ми е трудно да повярвам как точно, това е сред основните грижи на грандовете у нас – как да пренаредят класирането на честната като момина сълза Б група.

Сега проблемът е отстранен. По Сталински – раз – праз. Там некви 60-70 играчи, които вече са сформирали отбори, имат треньори, играха контроли – изгарят като „Живата факла” на Стивън Кинг. Територията е разчистена за родните Кинг-Конговци.

Тъжно, примитивно и унизително. Включително и поведението на Цар Лъв. Който отдавна се е трансформирал в „Цар Плъх”/Джеймс Клавел/. Вярно, че царят на животните обичал да поспива и мързелува. Ама то дремане, дремане, дремане.. Очите подпухнаха от дремане.

Или май трябва да използваме тази дума в другия и смисъл – на кой всъщност му дреме?