В началото на 2018 година Димитър Атанасовски започна работа като треньор на вратарите във Витоша (Бистрица). След идването на Димата, както е наричан от всички бившият страж на Беласица (Петрич), Септември (Симитли) и Македонска слава, постът бе стабилизиран. Постепенно представянето на играчите под рамката се подобри значително, за да се стигне до кулминацията – баража за оставане срещу Локомотив (София) на „Лаута“, когато вратарят Николай Георгиев спаси две дузпи на „железничарите“ и бе с огромен принос за драматичното оцеляване на „тигрите“ в елита. Работилият като треньор в Септември (Симитли) и Пирин (Благоевград) Атанасовки говори пред официалния сайт на Витоша за годината, прекарана в Бистрица, и работата си с младите вратари в отбора.

- Дима, вече година си в Бистрица. Как се чувстваш в редиците на Витоша?
- Доволен съм, имам възможност да тренирам млади вратари, а това ми допада много. Мисля, че с времето, работата и натрупания опит момчетата значително повишиха представянето си. Обстановката в клуба е много добра, като всичко, което е обещано, се изпълнява на 100%. Това ни дава необходимото спокойствие за нормално протичане на работния процес.

- Пристигна „на пожар“, след като тимът изненадващо бе напуснат от Игор Кулиш. Как се стигна до това „скоростно“привличане?
- Бях се завърнал в Септември (Симитли), след като три години и половина бях част от Пирин (Благоевград), а за кратко и от аматьорския национален отбор, когато получих обаждане от Костадин Ангелов. По това време той все още бе начело на отбора. Срещнахме се, представи ми ситуацията и условията в клуба и аз приех. Все пак говорим за тим от „А“ група.

- Казваш, че ти харесва да работиш с млади вратари, но не е ли по-трудно, тъй като те тепърва трябва да трупат опит и да се утвърждават на този невралгичен пост?
- Има много трудности, разбира се, но въпреки това е по-лесно и приятно да се работи с по-млади момчета, тъй като те бързо попиват дадените им съвети и приемат забележките и критиката. При опитните е друго. Често си мислят, че като са на 28 години, знаят и могат всичко, но забравят, че човек се учи, докато е жив. А и все пак моята работа е да коригирам неточностите, като няма значение дали даден играч е на 10, 20 или 30 години. Стига да има желание човек, всичко може да се промени.

- Хората не си дават сметка понякога, но колко всъщност трудно е да си под рамката на вратата?
- Определено най-неблагодарният пост във футбола. Може 89 минути да си бил перфектен и в последната да сбъркаш фатално. Неслучайно винаги като треньор съм се опитвал да се поставя на мястото на даден играч, преди да го критикувам. Искам добре да преценя какво точно бих направил аз на негово място, как ще реагирам, кои действия ще бъдат правилни и кои – не. Един вратар няма само една задача. Той трябва да командва защитата, да гледа топката и да следи как са разпределени противниковите нападатели. И всичко това трябва да се случва в един момент. В днешно време е много важно за един вратар да играе добре с крака, но съгласете се, че не е нормално да го прави по 30-40 пъти на мач – повече дори и от халфовете. Един полузащитник може да си позволи да сгреши на 50-тия метър, но вратарят няма този лукс.

- Колко важна е псиката за един играч на този пост?
- Изключително много. Трябва да си стабилен психически и да не показваш никаква емоция. Не бива и да се подвеждаш по настроението на другите. Всеки греши. Просто след вратаря няма друг човек, който да го покрие. Не може да направиш грешка в 5-ата минута и да „налееш“ гипса след това. Не, в никакъв случай. Имаш още 85 минути пред себе си, в които нещата да се променят. Ситуацията вече е минала, не може да се върне случилото се. Забравяме я и се фокусираме върху оставащото време, защото в противен случай мисълта за нея ще ни разколебае и ще доведе до нови грешки.

- Да гласуваш доверие на един млад вратар, е деликатен момент. Колко време му е нужно, за да разкрие потенциала си?
- Най-нормалното нещо за всеки млад играч, особено на вратарския пост, е да изпитва колебания. Очакванията към него в началото не би трябвало да са големи, но с всяка изминала среща те растат. Преди всичко към него трябва да се подходи с доверие и вяра. Трябва от самото начало да му стане ясно, че дори и да сгреши в 1-2 мача, ще продължи да пази. Така ще го накараш да се отпусне и да разкрие истинските си качества. Извадиш ли го след първата грешка, можеш просто да го „убиеш“. Принципно е много хубаво да имаш опитен вратар, който да го замени, ако изиграе няколко колебливи срещи. През годините по такъв начин работиха и „съхраниха“ Китанов в Черно море и Стергиакис в Славия.

- Кое е основното, което успя да промениш, след като започна работа с вратарите във Витоша? В началото на миналия сезон те изпитваха сериозни трудности и колебания в определени моменти, което коства доста точки на отбора?
- Момчетата натрупаха най-вече самочувствие и увереност, че са способни да играят на високо ниво в България. В началото, когато тези неща ти липсват, си способен да правиш щуротии. Колеблив си, не взимаш навреме правилните решения, а понякога една стотна е от изключително значение за предотвратяването на потенциален гол. За щастие, постепенно успяхме да променим това и да постигнем добри резултати.

- Виждаш ли талант в България на този пост?
- Разбира се, макар че с изключение на нашия клуб, Славия, Ботев (Враца) и Черно море, които залагат на млади вратари, останалите разчитат на по-опитни играчи. Иначе смятам, че като цяло България разполага с качествени вратари като Пламен Илиев, Владо Стоянов, Мартин Луков, Благой Макенджиев, Георги Китанов, Георги Георгиев, Красимир Костов, които не отстъпват по нищо на чужденците в нашия елит. Но пътят е този – шанс за младите. Да, ще отнеме време, ще се допуснат и грешки, но само така ще добият опит и ще успеят да се развият. Най-важното от всичко е да имаме търпение към тях.

- Във Витоша имаме и от двете - млади вратари и търпение спрямо тях...
- Да, ние също можем да се похвалим с млади и кадърни момчета, които, макар и все още на крехка възраст за този пост, записаха доста мачове в професионания футбол и натрупаха сериозен опит, което е много важно за тях. Малко по малко се развиват и напредваме, но ни предстои още много работа.

- Благодаря ти, Дима, и успех и на теб, и на момчетата!
- Благодаря и аз!